Помниш ли как играехме със теб
от зори до късен час?
Във виртуалното пространство
бяхме само Ти, Кю-Ай-Пи и аз.
Разменяхме си снимки дръзки,
делихме с теб един копнеж:
Да бъде или да не бъде
танцът огнен или да бъде само
крехко пламъче от свещ.
Странна беше нашата игра,
но я нарекохме любов,
нас един форум ни събра...
Кажи ми моля те: Ти беше ли?
защото аз не бях готов
да танцувам в ритъм бесен
и да целувам своето Ти ЕФ Ти,
а ти всеки път да почваш нова песен,
от която така силно да боли?
Някак не успя да разбереш,
че за мен това не бе игра
и че чувствата не са манежът,
на който като клоун допусна и се подигра
А сега се чудя, да се смея или да плача.
Не, ти не си виновна!
Сам превърнах се във жертва,
а теб превърнах във палача...

Никога не те прегърнах
и никога не ще...
Никога не те и зърнах,
нашата любов умря дете.
Но запазих сладки думи,
в сънищата те съзрях
беше ти неземна,
от красотата твоя
в глупак превърнах се
и ослепях...
Сега не виждам нищо
чернее поглед изтощен
и така ще бъде дълго, дълго,
защото няма те...
няма те до мен.

Така е и сякаш не е така,
когато затвори се порта
отваря се друга врата,
когато стопи се снега
изпод пясъка сух
извира бистра вода
и отмива всичко по пътя си.
Но когато умира любов -
с нея умираш и ти,
в твоят свят тя била е
единствена...
а ето, че тихо е
и вовеки мълчи.
Останал е споменът вял
да напомня за дните на радост,
нероден - като стон отлетял
и погубен във болка и ярост,
ще се връща със глас да шепти:
"Загубих те...
ако някога пак те открия,
ела, моля те... и прегърни...
и аз във скута твой ще се свия."

Денят потънал пуст,
облечен в паяжини,
забравен спомен,
недокоснат като къс,
погубена надежда
в океан от спомени.
Напира нещо в мен,
да извика, да крещи:
Обичам те! Обичам те!
Усещаш ли това? Дали?

С пламък мъждукащ,
в прохладната нощ
идваш в съня ми
и докосваш ме...
Аз леко настръхнал,
поглеждам към теб
за миг се събуждам
и целувам дъха ти...
Вперил очи,
протегнал своята длан,
разбулил мечти,
без капчица свян..
обгръщам те с обич,
а ти притискаш се в мен.
стонове сладки...
на две горещи тела
отпили вкуса,
на тази сладка роса..
извиват се бавно
изпълват нощта,
целуват се жадно
ръка във ръка...